Основателят на C.O.R.F.I.T. посети България за пръв път, за да проведе лично курс за персонални треньори и фитнес инструктори.
Из: Ironman България
(Преведено и публикувано с разрешението на Ironman България)
Language: English | Българин
Iron Man:
Как се роди идеята за създаване на курсове за персонални треньори?
Глен Кънингам:
След като дълги години бях преподавал в академичните среди (колеж, университет), почувствах, че би било интересно да създам собствена школа. Исках да се отделя, така че да мога да работя с най-различни студенти. Със собствена школа можех да избегна проблема да работя само с начинаещи. Подходът на частната инициатива щеше да ми позволи да си поставя предизвикателства, като работя на по-високо ниво. Също така, щях да имам възможността училището да върви с мен, а не винаги да съм в едни и същи граници.
I.M.:Сега сте в България, за да проведете за пръв път курса C.O.R.F.I.T. за амбицираните курсисти. Какво мислите за тях?
Г.К.:Има толкова много хубави неща, които мога да кажа. И не казвам това, само защото сега съм в България (смее се). Преподавал съм C.O.R.F.I.T. почти 20 години. Работата ми ме отведе до много от по-големите градове в Северна Америка – от Ню Йорк до Лос Анджелис, от Маями до Сан Диего, както и до всички по-големи центрове в Канада. Не знам дали всички български студенти са еднакви, но се надявам да са. Тази група беше фантастична. Студентите показаха невероятна енергия, задаваха много въпроси и работеха старателно, за да приложат принципите. Имаше дълги лекции и дълги практически занимания всеки ден от 9 сутринта до 16:30, а студентите никога не показаха, че са уморени. Те притежават непреклонна жажда за знания. Бях много впечатлен от способността на българските студенти постоянно да търсят предизвикателства. Те бяха изключително активни студенти и по отношение на академичните им познания, те очевидно бяха дошли със солидна подготовка. Също така студентите притежаваха уникални отворени умове и, в комбинация с непреклонното им желание за успех, бяха една много въодушевяваща група.
I.M.:Това е чудесно. Значи резултатите от изпита накрая са били много високи, така ли?
Г.К.:Да, особено като вземем под внимание факта, че класът беше от повече от 40 курсиста, което, при ограничената ни програма от две седмици, означаваше, че студентите трябваше да демонстрират способността си да работят в хармония. Всъщност, едно от най-впечатляващите предимства на класа беше желанието да работят в екип. Работата в екип даде резултати, както показаха и оценките. Те бяха изключително високо “над летвата”. Някои курсисти имаха резултати от деветдесет процента, като един от курсистите дори събра невероятно високия резултат от 100%! Случвало се е и преди, но, както можете да си представите, е много рядко. И, както казах и преди, въпреки че съм горд от академичните постижения на студентите, тази група бе много по-специална, отколкото резултатите на изпита могат да покажат. Бизнесът с персонални треньори не е само наука, той е и желание за сериозна работа, за нагласяне към ситуацията и за водене на клиента към успехи.
Глен Кънингам (вляво) поздравява българския студент Иван за перфектния резултат на изпита.
I.M.:Мислите ли, че тези студенти могат да си намерят добра работа като треньори в Канада?
Г.К.:Абсолютно. Всеки член на групата би се справил много добре в Северна Америка. Както може би знаете, ние провеждаме C.O.R.F.I.T. в много градове и щатите и Канада и твърдо мога да заявя, че всеки член на C.O.R.F.I.T. България би бил част от елита на персоналните треньори. С постоянните си примери за уникална етика за тежка работа – и в залата, и в класната стая, тази група бързо може да се изстреля до върха на избраната си професия!
I.M.:Имаше и доста момичета в курса. Те как се справиха? Какво е отношението между мъжете и жените? Кои се справят по добре или няма такова разделение?
Г.К.:Бях доволен да видя, че имаше и жени, които избраха да изкарат курса. Ако има нещо разочароващо, това е, че женското представителство бе ограничено до половин дузина студентки. Ще се опитаме да окуражим други жени – “пионерки” да се впуснат в тази въодушевяваща откривателска област. В класовете ни в Северна Америка, женското представителство е почти половината от цялата група студенти. Цените, които избраха да изкарат курса в България, обаче, носеха със себе си най-ценните качества за един добър персонален треньор. те бяха енергични и напълно подготвени за задачите. Надявам се тази малка група да се окаже катализатор за привличането и на други жени. Все пак, добре известен факт е, че много от водещите фигури във фитнес индустрията са жени.
I.M.:Какво мислите за България?
Г.К.:Мисля, че класът показа отношението на целия български народ. По време на краткия ми престой в София, с мен се отнасяха по-добре, отколкото човек може да си представи. Изглеждам различно, говоря различно, но по никакъв начин не ме накараха да се чувствам различно. Където и да отидех, хората едва не ме прегръщаха...в преносен и в буквален смисъл (усмихва се широко). С чиста съвест мога да кажа, че широкото българско гостоприемство бе отвъд очакванията ми.
I.M.:Как намирате българската храна? Това беше ли проблем за Вас?
Г.К.:Радвам се, че стигнахме до този въпрос, защото когато заминавах от Канада, хората ми казваха: “Глен, няма да оцелееш, ти никога не променяш хранителните си навици!”. И въпреки че, преди да дойда в България, имах резерви по отношение на възможността да поддържам диетата си, тези мисли бързо бяха заличени, когато открих, че не само можех да поддържам нормалните си диетични навици, но и да добавя някои много вкусни ястия към менюто си. По време на пътуванията си открих, че можех да разчитам на добра храна където и да отидех. Бих искал специално да отбележа доброто представяне на невероятния персонал на ресторанта до тенис кортовете на НСА, който ни осигури превъзходни ястия в условията на много натоварен график и които за мен се оказаха живителна сила по време на пътуването.
I.M.:Откога познавате Борис Чимев?
Г.К.:Познавам Борис от 12 години. Запознах се с него, когато той знаеше английски, колкото аз сега знам български. За последните десет години Борис е един от най-успешните треньори в града. Има клиенти буквално през цялото денонощие. Ако трябва да характеризирам Борис, бих казал, че той се приспособява много добре. За Борис е трудно да каже “Не”, той е много учтив помощник. Проблемът идва от това, че има толкова часове в денонощието, а ние не сме машини. Въпреки дългите часове на работа, Борис е известен с уникалния си характер където и да иде. Той има силната воля правилно да доведе работата до край, което винаги е съпътствано с чувство за хумор. “Комплектът” от качества на Борис му позволява да бъде харизматичен и грижовен треньор, който винаги постига добри резултати с клиентите си.
I.M.:Тренирали сте доста известни бодибилдъри. Можете ли да ни разкажете за опита си с тях?Трудно ли се създават шампиони?
Глен Кънингам (в центъра) показва упражнение на българския абсолютен шампион Димитър Димитров (в ляво) чрез преводач (вдясно).
Г.К.:Ако трябва да бъда честен, повечето от шампионите, които съм тренирал, или вече бяха шампиони, когато дойдоха при мен, или вече бяха на път да станат шампиони. Винаги се опитвам да си спомням, че в крайна сметка спортистът е този, който минава през всички трудности. Спортистите са тези, които проливат кръв, пот и сълзи, за да издигнат играта си до най-високото ниво. Ролята на треньора е поддържаща. Всеки, който е издигнал нивото си, е сторил това в резултат на собствените си усилия и - вярвам, че е така – това е основният момент, който трябва да се има предвид. Приносът ми за техния успех не трябва да се преувеличава.
Моето начало в професионалните бодибилдинг среди се получи в резултат на една ваканция в Калифорния. В залата, където тренирах, срещнах бившия Мистър Америка, Мистър Свят, Мистър Про Юнивърс – Майк “Острието” Сейбъл. Интересното е, че Майк беше първият ми клиент, който след това отвори вратата за работата ми с други елитни спортисти от различни видове спорт. За да скъся историята, която е доста дълга, ще кажа, че имах възможността да работя с Майк и с неговия бодибилдинг отбор. Приех предизвикателството да работя на това ниво като вид оценка на това колко ефективни ще се окажат идеите ми при тренирането на елита. Беше цяло щастие, че Майк държеше съзнанието си отворено по време на тренировките ни, което ми позволи (по това време) да изпробвам много пионерски подходи, който бях харесал. Майк беше идеалният обект, защото притежаваше сърце на шампион и непоклатимо доверие. Казвам това, защото неговото доверие беше това, което ми даде увереност да напиша учебниците, които по-късно се развиха като програмата C.O.R.F.I.T. Също така бих искал да отбележа, че студентите в колежа Марианополис с неотклонния си натиск да им напиша няколко учебника, ме поощриха да се впусна в този дългогодишен писателски проект. По отношение на въпроса Ви, наистина не се чувствам удобно да обсъждам работата си с някои от големите имена в спорта по това време. Вашият интерес към възгледите ми, ми прави чест и бих искал да оставя място за нашите звезди-ученици.
I.M.:Юлиан Карабиберов ми каза, че сте се срещнал с националния шампион Димитър Димитров.
Глен Кънингам (в центъра) с българския шампион Димитър Димитров (вляво) и д-р Юлиан Карабиберов (вдясно).
Г.К.:Да, имах честта да споделя някои тренировъчни възгледи с г-н Димитров (Митко) и беше невероятно, че въпреки малкия проблем с езиковите различия, можехме да общуваме гладко. От самото начало беше ясно, че сме на едно и също мнение. Митко наистина ме впечатли не само с физиката си от световна класа, а и с дълбоките си познания за ключовия компонент за връзката между съзнанието и мускулите в бодибилдинга. Тренировките му се отличаваха с пълна концентрация, което го отличава от много от другите шампиони, с които съм работил. Бях изумен колко бързо този шампион схващаше това, което казвах и незабавно го прилагаше в действията си. Това ми говори, че той има много аналитичен подход към тренировките си. Наистина ми хареса да работя с него в краткото време, в което бяхме заедно. Беше хубаво да пътувам до едно ново място и да срещна истински джентълмен на играта като него. С нетърпение чакам пак да срещна новия си приятел през октомври.
I.M.:Какви други незабравими спомени за България ще отнесете със себе си у дома в Канада?
Г.К.:Преди да отговоря, бих искал да изразя искреното си възхищение от интереса Ви към мнението ми за прекрасната Ви страна. Смирено се надявам мислите ми да представляват интерес за Вас. Имаше толкова много интересни неща, които ми се случиха по време на твърде краткия ми престой в България. Най-въодушевяващия спомен, който ще отнеса, е уникалната психология на българските хора. Бях дълбоко повлиян от скритите качества на българските хора. Най-отличителната черта е, че те бяха напълно искрени. Българите някакси са намерили начин да забавят въртенето на земята. Като са направили това, те са открили тайната на най-ценните дарове на живота, повечето от които често ни се изплъзват. Това, което ме удиви най-много у тези хора, бе безкрайният им ентусиазъм и желание за тежка работа, комбинирани с противоположното чувство на спокойствие. Гледах младите двойки по улицата, защото за мен те отразяваха носенето на факлата на този дух на истинско споделяне. Когато хората на България отвориха сърцата си за мен, те също така отново отвориха очите ми за истинския смисъл на живота. За това аз винаги ще съм задължен на вашата прекрасна страна с наистина забележителни хора.
